Младият затворник сподели храната си със своя съкилийник: в знак на благодарност възрастният затворник му разказа нещо ужасно
В онази вечер в килията цареше тишина. Старият затворник седеше на леглото си, стискайки корема с ръце. Наказанието на надзирателя беше сурово: за рязка дума и непокорство го лишиха от храна.
Цял ден той беше прекарал, мечтаейки поне за късче хляб. Седеше в студената килия, гледаше сивите стени и усещаше как празнотата в стомаха го побърква.
Младият затворник, неговият съсед по килия, забеляза това. Отначало се престори, че не обръща внимание, но тежкото дишане на стареца не му даваше покой. На вечеря му донесоха скромна порция: парче хляб и ябълка. Момчето погледна храната, после възрастния съкилийник и тежко въздъхна.
— Вземи — каза тихо той, протягайки половината хляб и ябълката.
Старецът вдигна очи. В тях проблесна изненада, сякаш отдавна не беше виждал доброта. Пръстите му трепереха, когато прие поднесеното.
— Защо го направи? — прошепна той.
— Защото знам какво е да си гладен — отговори момчето.
Двамата седнаха на леглата и мълчаливо започнаха да ядат вечерята.
Тишината в килията се нарушаваше само от хрупането на ябълката и пукането на хлебната кора. Но внезапно старият мъж остави храната и погледна съседа си с напълно друг поглед — сериозен, тревожен.
— Тази нощ — произнесе той с тежък тон — гледай да не спиш. Бъди нащрек.
Младият затворник застина с недоядено парче хляб в ръката.
— Защо? Какво има?
И тогава възрастният затворник му разказа нещо ужасно…
Старецът се приведе по-близо, гласът му стана шепот:
— Оказа се добро момче. Искам да ти помогна.
— Но какво ще стане през нощта? — попита младежът.
Старият затворник пое дълбоко дъх и стисна юмруци.
— Случайно чух разговор… Няколко души от друга килия — бивши бандити. Днес на обяд се скараха с теб и явно са затаили злоба. Чух ги да обсъждат какво ще направят. Подкупили са надзирател да им отвори вратата тази нощ. Искат да влязат, докато спиш, и да те пребият така, че никой да не успее да се намеси.
Младият затворник пребледня.
— Сигурен ли си?
— Сигурен — кимна старецът. — Познавам ги. Ако са казали — значи ще го направят.
Момчето стисна зъби.
— Благодаря ти, че ми каза.
Тази нощ младият затворник не мигна. Всеки шум в коридора кънтеше в слепоочията му. Когато железният ключ изскърца и вратата на килията тихо се отвори, той вече беше готов.
И именно благодарение на предупреждението на стареца успя бързо да реагира, да вдигне шум, да отблъсне първия нападател и така да осуети плана.
