Татко постоянно казваше, че мириша лошо и ми заповядваше да се къпя със сапун, който той ми даваше — но един ден разбрах, че това изобщо не беше сапун 😲😲
Татко винаги настояваше на едно и също: „Ти ужасно миришеш, иди се изкъпи със студена вода. Ето сапун — само с него.“ Изпълнявах заповедите му без въпроси. Студената вода ми режеше кожата, а мирисът на този брусок беше толкова остър, че главата ми започваше да се замайва.
С всеки изминал ден се чувствах все по-зле: слабост, суха кожа, безсънни нощи…
Майка ми мълчеше. Винаги мълчеше, което беше странно — преди споделяхме всичко една с друга.
Всеки ден се къпех по три пъти, но татко постоянно казваше, че въпреки това мириша лошо.
Една вечер дойде моят приятел. Не издържах и го попитах:
— Кажи честно… мириша ли лошо?
Той се засмя, мислейки, че се шегувам, но като видя сериозното ми лице, отговори отрицателно. И тогава най-накрая му разказах какво се случва у нас. След миг той отиде в банята и се върна блед като стена, треперещ, държейки в ръце сапуна.
— Кой ти е дал това?! — гласът му се разтрепери.
— Татко… А какво?
Той обхвана главата си с ръце:
— Това не е сапун! Защо си се мила с това? Това е… 😱😱
— С това лекуват и отблъскват вредители. Това е промишлен продукт, не предназначен за хора!
Светът пред очите ми замъгли.
— Какво имаш предвид?.. — думите заседнаха в гърлото ми.
Той внимателно обърна сапуна в ръцете си, показвайки дребния шрифт на гърба на опаковката:
— Виж. Тук с черно на бяло пише: „Пестицидна обработка“. Не е чудно, че се чувстваш толкова зле.
Седнах на ръба на студената вана, керамичната повърхност сякаш ме привличаше към земята. Сърцето ми биеше толкова силно, че едва чувах думите му.
Гняв, предателство, страх — всичко се смесваше в мен в един възел. Защо татко ме караше да използвам това? Защо мама мълчеше?
Моят приятел седна до мен, внимателно ме прегърна за раменете.
— Ще се оправим, чуваш ли? — тихо каза той. — Повече няма да го използваш. Аз ще разбера всичко.
Но погледът му казваше повече от думите. В него се четеше тревога… и нещо още. Очевидно знаеше повече, отколкото говореше.
