В продължение на 8 години шейхът се гавреше със своите жени, пречупваше волята им и наричаше тези жени своя собственост, докато в живота му не се появи млада студентка и не направи нещо ужасяващо.
В продължение на осем години шейхът живя така, сякаш целият свят беше негова играчка. Богатството, властта и безкрайните ресурси го превърнаха в човек, който смяташе себе си за господар не само на земи и дворци, но и на човешки съдби.
Всяка година гаремът му се попълваше с нови момичета — красавици от всички краища на света. Някои идваха по свое желание, привлечени от блясъка и богатството, други той намираше със сила или измама.
Но шейхът не ги обичаше. Той пречупваше тези момичета.
За него всяка жена беше не съпруга, а вещ, собственост. На гърба на всяка оставяше червен знак — символ на принадлежност.
Това не беше просто украшение: знакът означаваше, че те са загубили свободата си завинаги. Нито една от жените нямаше право да напуска гарема или дори да контактува с роднините си.
Така продължи много години. Но един ден в живота му се появи тя.
Млада студентка — красива и горда. Тя посмя да откаже шейха. И това се превърна за него в предизвикателство.
Той реши, че ще я получи на всяка цена. Имаше пари, връзки и безгранична власт. И скоро момичето бе лишено от всичко: изключиха я от университета, отнеха къщата на баща ѝ, майката остана без лекарства, а тя загуби работата си.
Не ѝ оставиха избор. За да спаси семейството, тя се съгласи да се омъжи за него.
Шейхът вярваше, че я е пречупил като всички останали. Но той не знаеше, че скоро ще се случи нещо ужасяващо…
След като момичето беше принудено да влезе в гарема, шейхът бе убеден, че е победил. Но всъщност момичето избра друга тактика.
Тя се научи да търпи и измисли план. Така мина почти година.
През това време тя си спечели доверие у шейха.
В гарема работеше стара прислужница. Първоначално момичето я разпитваше за „безвредни“ отвари, уж за облекчаване на болка или за сън.
После започна да се интересува от редки пустинни растения.
Така тя научи за „сълзите на скорпиона“ — прах, правен от изсушен яд на пустинни скорпиони. В малка доза той е незабележим, но попаднал в тялото парализира сърцето. Симптомите приличаха на естествен инфаркт.
Но имаше още един проблем: храната и напитките на шейха бяха проверявани от неговите лични слуги. Всяка опитност да се подправи нещо с отрова щеше да доведе до разобличение.
Тя знаеше: ако сгреши, ще умрат не само тя, но и майка ѝ, и дори баща ѝ. Момичето започна да търси друг път.
В главата ѝ дойде мисъл, която първоначално я изплаши: тя трябва да предаде яда по време на интимен контакт.
И още — тя откри противоотрова, което можеше да се направи от корена на горчивото растение „адамова сълза“.
Тя го приготвяше тайно и приема малки дози, докато тялото ѝ свикна.
Тази нощ шейхът беше необикновено весел. Пиеше вино, смееше се и, както винаги, се наслаждаваше на своята власт.
Когато останаха насаме, тя направи нещо, което той не очакваше: целуна го първа. Дълго. В този момент малка частица от праха, скрита в нейната буза, премина в неговата уста със слюнката ѝ.
Шейхът не забеляза нищо. След няколко минути лицето му се промени. Той се опита да стане, но краката не го слушаха.
И скоро той рухна на пода, грабейки въздух. Слугите влетяха, но беше късно. Никой не заподозря момичето: всички решиха, че шейхът е получил инфаркт.
А момичето знаеше: сега той никога повече няма да пречупи нито един живот.
