„Вън оттук, жена! В моята рота няма място за такива като теб!“ — рязко каза капитанът на младия войник, но той дори не можеше да си представи кой стои пред него.
В казармата се носеше задушлива смес от миризмата на влага, пот и стара гар. Прахът лежеше на пода с дебел слой, ръждясалите легла скърцаха при всяко движение, а войниците седяха в ъгъла, като загубени сенки. Формата им беше изтъркана, обувките — скъсани, а по лицата им се четеше умора и безразличие.
Анна, едва прекрачив прага, усети как всичко вътре в нея кипи. Тя очакваше да види крепки и горди защитници на родината, а вместо това — хора, доведени до бедност и отчаяние.
Тя решително се приближи към капитана.
— Защо вашите войници живеят при такива условия? — рязко попита тя. — Къде е формата, къде е нормалната храна? Защо казармата е като свинарник?
Капитанът намръщи вежди, а след като разбра, че пред него стои беззащитно момиче, се усмихна с лека насмешка:
— Коя си ти, че задаваш въпроси? Не се страхуваш да загубиш работата си?
— Не се страхувам, — твърдо отвърна Анна. — Ме отвратително е да обличам скъсани обувки и да ям храна, с която дори свинете не бихме хранели. Това се отнася до мен и моите другари. Ние сме тук, за да служим, а не да оцеляваме.
Капитанът рязко направи крачка към нея, хвана я за яката и злобно изкрещя:
— Вън оттук, жена! В моята рота няма място за такива като теб!
Но капитанът дори не можеше да си представи, че пред него стои не обикновено момиче…
Анна спокойно го погледна право в очите и произнесе:
— Грешиш. Аз съм тук точно за теб.
Капитанът обърка погледа си и мигна.
— Какво? Коя си ти, че така говориш със старшия по чин?
Тя извади удостоверението си и го постави пред носа му.
— Лейтенант по вътрешни разследвания. Получени са множество жалби срещу вас. Вашите войници недохранват и ходят в парцали, защото парите, отпуснати за частта, остават във вашите джобове. Вие сте крадец и предател.
— Нямаш доказателства, — прошепна капитанът, но гласът му се разтресе.
— Грешиш, — студено отвърна Анна. — Имам всичко: документи, показания, преводи на средства. Вече не сте капитан.
С тези думи тя отстрани пагона му. В същия момент в помещението влязоха двама военни полицаи. Капитанът се опита да избяга, но го хванаха и му сложиха белезници.
Войниците, седели в ъгъла, за първи път от дълго време оживяха. В очите им се запали надежда.
Анна се обърна към тях и твърдо каза:
— Отсега нататък ще имате нов живот. Тук вече няма място за предатели.
