Рижав кон изскочи точно пред колата, започна да ръмжи, да рита по асфалта и ме наблюдаваше внимателно — а после видях нещо ужасяващо.
Вчера едва не претърпях инцидент. И причината за това беше… кон.
Да, точно така — истински, огромен рижав кон.
Историята започна като обикновено: карах по празен път, в мъглата, по своите дела. Пътят беше тих, около мен — само гора и редки сухи дървета. Изведнъж, точно пред мен, нещо странно изскочи на пътя. В последния момент натиснах спирачката, колелата скърцаха жално и колата спря на няколко сантиметра от животното.
Преди мен, надигнато на дъги, стоеше конът. Той ръмжеше, риташе по асфалта и гледаше право в предното стъкло, сякаш се опитваше да ме спре. Сърцето ми биеше толкова силно, че първо не се осмелих да изляза. Но конят явно не мислеше да избяга — той беше нервен и сякаш се опитваше да каже нещо.
Внимателно отворих вратата и излязох от колата. Конят веднага се отмести и побягна към гората. Всичко в мен подсказваше: трябва да го последвам. Заключих вратите на колата и побягнах след него.
Спирахме се до стар, изоставен кладенец. Конят стъпкваше наблизо, риташе с копито по земята и ръмжеше, като поглеждаше надолу отново и отново. Приближих се и, погледнала надолу, замръзнах от ужас… Вътре имаше…
Отдолу, в тъмнината, лежеше човек. Беше едва жив, едва се движеше и тихо стенеше. Веднага се обадих на спасителите и линейката, а сама му крещях, че помощта е вече в пътя.
Когато най-накрая го извадиха на повърхността, се оказа невероятното: този човек се разхождаше с коня си из гората, спъна се и падна в кладенеца. Конят сам не можеше да помогне и затова побягна към пътя — именно към мен.
Ако не беше той, никой не знае как щеше да завърши всичко. И до днес не мога да повярвам, че случайната среща на празния път се превърна в истинско чудо.
