Лежах с висока температура, а на мъжа ми му беше мързеливо да отиде за лекарства. Но когато започна да ми крещи заради неготовата вечеря, търпението ми се изчерпа…
Лежах в леглото с температура близо 39 градуса. Цялото ми тяло беше разбито, всяка кост сякаш чужда. Главата ми бумтеше толкова силно, че беше болезнено дори да отварям очи. В къщата нямаше нито едно лекарство, и с усилие помолих мъжа си да отиде до аптека.
— Иди сама — каза той раздразнено. — Защо роптаеш? От температурата нищо няма да ти стане.
Затворих очи и притиснах студен компрес към челото си. Беше ми болезнено дори да стана от леглото. Търпях, надявайки се, че температурата сама ще спадне.
И изведнъж мъжът ми влезе в стаята.
— Какво, през целия ден нищо не си сготвила? — гласът му звучеше изискващо и грубо.
— Не, имам температура, трудно ми е дори да стана — отговорих тихо.
— А аз ли да минавам гладен от работа? Не искаш ли да ме нахраниш?
— Ако отидеш в аптеката за лекарствата, ще мога да стана и да сготвя вечеря — опитах се да обясня.
— Казах ли ти, че съм уморен! — повиши глас той. — Ти си жена и трябва да ми приготвяш храна. И в къщата е разхвърляно. Майка ми винаги се справяше, дори когато беше болна. А вие, съвременните жени, всички сте толкова нежни…
Думите му ми пронизваха сърцето. От една страна, температурата, която ми искаше просто да затворя очи и да изчезна, а от друга — униженията от собствения ми мъж.
…Тогава търпението ми се изчерпа. Не издържах и направих нещо, за което не съжалявам.
Повече не му отговорих. Просто взех телефона и с треперещи ръце набрах номера на майка ми. Когато чух гласа ѝ, не можах да се удържа — сълзите сами потекоха по лицето ми.
— Майчице, ела по-скоро… Температурата ми е 39, много ми е зле. Донеси, моля, лекарство срещу температура и ме вземи оттук — въздъхнах. — И още… обади се на нашия адвокат. Нека подготви документите за развод.
От другата страна настъпи тишина, после майка ми твърдо каза:
— Дъще, дръж се. Вече тръгвам. Никой няма право да се отнася така с теб.
В този момент мъжът ми пак започна да мрънка, че „прекалявам с драмата“, но думите му вече нямаха значение. Гледах тавана и за първи път от дълго време почувствах облекчение.
Да, предстоят трудности: развод, промени, нов живот. Но най-важното — най-накрая спрях да търпя унижения.
