Всеки ден пенсионерът намирал на верандата си свеж хляб в найлонова торбичка: той не знаел откъде се появява, а когато се обърнал към полицията, останал в ужас.
Всяка сутрин, точно по едно и също време, пенсионерът излизал на верандата на къщата си и там го очаквал един и същ странен подарък — свеж хляб, увит в найлон. На опаковката имало ярка етикета с името на неизвестен магазин. Името звучало странно, сякаш от друга страна, и старецът веднага усещал, че нещо тук не е наред.
Първия път той си помислил, че вероятно съседите се грижат за него — някой забелязал самотата му и решил да помогне с храна.
Той дори се развълнувал леко, но въпреки това не хапнал хляба — нещо вътре му подсказвало, че безплатни подаръци не стават случайно.
На следващия ден историята се повторила: същият хляб, в същата опаковка, на същото място. Тогава той се замислил, че може би социалните служби са започнали нова програма за подкрепа на пенсионерите. Но странното било, че никой от съседите не споменавал нищо за това, и той не получавал никакво уведомление.
На третия ден нервите на мъжа не издържали. Всичко го тревожело: едно и също време, необичайният произход на хляба.
Той взел хляба под мишница и отишъл в най-близкия магазин. Подхождайки към продавачката, попитал:
— Това вие ли ми носите хляба? Може би имате някаква нова акция?
Жената го погледнала така, сякаш е полудял.
— Какво, дядо, ние нямаме акции или благотворителност. Ние просто продаваме хляб, а не го разнасяме по домовете — отсякла тя.
Старецът излязъл от магазина още по-объркан. Колкото повече мислел, толкова повече усещал тревога. Вече се страхувал дори да докосне хляба — дали не е примесено нещо? Може би някой иска да го отрови?
На четвъртото утро решил да действа по друг начин. Взел от килера стара видеокамера, която някога използвал на семейни празници, и я поставил така, че да снима верандата.
И ето, когато сутринта прегледал записа, сърцето му почти спря. На екрана ясно се виждало: към къщата му в четири сутринта безшумно подлита малък дрон, задържа се над верандата, внимателно спуска пакета с хляба и веднага отлита.
Пенсионерът ахнал. Всичко станало още по-страшно: вече определено не беше съсед и не беше социална служба. Това било нещо друго.
С треперещи ръце събрал нещата и отишъл в полицейския участък. И тогава научил нещо страшно…
Показвайки записа, той едва обяснил какво се случва. Полицаите се погледнали и един тихо се усмихнал:
— Батюшка, попаднали сте в експеримент.
Оказало се, че нова стартъп компания решила да тества необичайна система за доставка на хляб. А адресът му случайно бил в тяхната клиентска база.
Всичко това станало, защото преди няколко дни пенсионерът, опитвайки се да види прогнозата за времето на телефона си, случайно натиснал реклама и оформил месечен абонамент за доставка на хляб.
Самият той не разбрал как се е случило — всичко изглеждало сякаш просто „попаднал на грешното място“. А всъщност се абонирал за пробен тариф.
Когато старецът чул обяснението, или с облекчение въздъхнал, или се разгневил окончателно. Върнали му парите и отменили абонамента, но тревожното чувство останало.
А хлябът, който стоял у дома му, той така и не посмял да опита — прекалено зловещо изглеждали тези питки.
