Мъж спаси елен, чието врат и тяло бяха стегнато оплетени с въже: мъжът спаси животното, а после се случи нещо удивително.
Група туристи тръгна на поход из живописна гора. Хората разпънаха палатки, запалиха огън, смяха се, пяха песни и се наслаждаваха на почивката. Всичко беше перфектно, докато някой не забеляза, че един от тях — мъж на около трийсет и пет години — изчезнал.
Първоначално никой не обърна внимание: решиха, че просто е отишъл да снима нещо красиво и скоро ще се върне. Но минутите минаваха и тревогата нарастваше.
В същото време самият мъж вървеше из гората, държейки фотоапарат в ръцете си. Неговото внимание привлече необичайно растение край пътечката — той спря, направи няколко снимки и, когато вдигна глава, с ужас разбра: пътеката вече я нямаше. Обръщайки се наоколо, видя само гъсти храсти.
— Ей! — извика той. — Тук съм!
Но отговорът беше само тишина. Той тръгна на посоки, надявайки се да чуе гласове или дим от огън, но с всяка минута все повече се губеше. Водата в бутилката свършваше бързо, а храна изобщо нямаше. Гората постепенно потъмняваше, ставаше студено, а страхът се усилваше.
Няколко часа той крещя и зова за помощ, но никой не отговаряше. И изведнъж в тишината се чу странен звук — като хрип или стенание. Мъжът се замрази, сърцето му забие силно. Очакваше да види вълк или глиган, но от храстите се показа елен.
Животното обаче беше в бедствено положение: вратът и тялото му бяха стегнато обвити с въже. Еленът се мяташе, хрипеше и едва дишаше.
— Боже… — издохна туристът и внимателно се приближи. — Спокойно, не съм враг. Ще ти помогна.
Той бавно протегна ръце, опитвайки се да не уплаши животното. Еленът стъпваше на място, фръцкаше, но не бягаше — сякаш разбираше, че човекът наистина иска да помогне.
Мъжът извади нож и, проклинайки от напрежение, започна да реже дебелото въже. Всеки път, когато правеше разрез, еленът се разтърсваше, но постепенно се успокояваше.
Накрая въжето се плъзна на земята. Животното пое дълбоко въздух и застана, гледайки право към човека.
— Готово, свободен си… — издохна мъжът, отстъпвайки назад.
И тогава се случи нещо удивително: мъжът стоеше шокиран, не знаейки какво да прави.
Еленът издаде необичаен продължителен звук, като зов. След това бавно се отправи навътре в гората, обръщайки се назад през рамото и сякаш приканвайки туриста да го последва.
Мъжът се поколеба, но странното чувство подсказа: трябва да върви след това животно. Той тръгна по петите му.
Половин час преминаха през гъсти храсти. Туристът едва се държеше на краката си, но продължаваше да върви след своя неочакван водач. И изведнъж пред него примигнаха светлини.
Сърцето му се сви: това беше огън. Той излезе на поляна, където приятелите му седяха около огъня, обезпокоени и уплашени от изчезването му.
Мъжът се обърна, за да благодари на елена, но животното вече го нямаше. Само слабото пукане на клонки в далечината подсказваше, че то се разтопило в нощната гора.
