Влязох в пълен асансьор и на екрана светна предупреждение „Прекомерно тегло“: другите пътници ме изгониха, обиждайки ме, че съм дебела, но изведнъж направих нещо неочаквано.
Тази сутрин ми се случи нещо неприятно.
Трябваше да се изкача на 15-ия етаж на офис, където асансьорът беше старичък. Разбира се, да вървя пеша 15 етажа щеше да е истинско изпитание за мен. Честно казано, аз съм пълничка и, както често се случва, понякога ми е трудно да се движа.
Влязох в асансьора, вътре вече стояха двама мъже, майка с дете и жена на около петдесет. Вратите почти се затвориха, но асансьорът не тръгна. На екрана се появи предупреждение: „Прекомерно тегло. Един пътник трябва да слезе“.
Всички се обърнаха към мен. Никой не каза нищо директно, но погледите им говореха повече от всякакви думи: „Ти си дебела — слез“.
— Жена, може ли да слезете, закъсняваме — каза възрастната дама.
— Аз не съм жена, едва съм на деветнадесет — отговорих.
— Боже, на тази възраст вече така да се оставиш… Момиче, слезте, заради вас има прекомерно тегло.
— Бързам, не мога да слезя — отвърнах спокойно.
Тогава се намесиха мъжете:
— Виждаш ли, че чакаме? Слез по-бързо!
— По стълбите ще ти е по-полезно.
Търпението ми се изчерпа. И тогава направих нещо, което дори самата аз не очаквах.
Поех дъх и натиснах бутона „отворете вратите“.
— Добре, ще слезя — казах и направих крачка настрани.
Но, за изненада на всички, асансьорът така и не тръгна. Погледнах ги и се засмях:
— О, разбирам, че сред вас има и други дебели. А сега кой ще слезе? Може би вие, бабо?
— Аз не съм баба, едва съм на четиридесет и пет — отвърна рязко жената.
— Не бих казала. Изглеждате доста възрастна. Е, слезте най-накрая, забавяте хората заради излишното си тегло.
Жената, раздразнена, слезе от асансьора. Но отново — тишина, вратите се затвориха и асансьорът не тръгна.
Аз вече се смеех силно и не можех да се спра. Един по един хората започнаха да слизат, мислейки, че това е причината. Но асансьорът все още не работеше.
И само след това се разбра, че всъщност проблемът не беше в мен. Старият асансьор отдавна имаше проблеми и този път просто отказа да тръгне.
А аз стоях в коридора и се смеех така, че на хората вероятно им кипяха ушите.
