Глутница хиени обкръжи малкото и безпомощно слонче, готова да нападне, но няма да повярвате кой именно се притече на помощ.
Слончето тъкмо се беше научило да стои уверено на краката си и с възторг изследваше света. Стадото се движеше по познатия си маршрут от водоем към водоем, през гъсти акации и висока трева. Повеждаше ги старата самка — мъдрата матриарх, а до възрастния слон вървеше майката на малкото, която от време на време нежно го докосваше с хобота си.
Любопитството обаче се оказа по-силно. Докато възрастните изравяха корени и листа, слончето зърна ярка пеперуда и, радостно пляскайки с уши, се затича след нея. То играеше, хвърляше буци трева, тръбеше — и не усети как се е отдалечило от стадото.
Когато се огледа, наоколо се простираше само безкрайната пустинна равнина. Слончето спря, а в коремчето му се появи страх. В този момент храстите затрепериха — от тях излязоха хиени. Осем възрастни животни обкръжиха малкото. Очите им светеха в жълто, зъбите проблясваха в очакване на лесна плячка.
Слончето разпери уши и затръби, опитвайки се да прогони хищниците. Но те само се приближаваха още повече. Една от хиените се хвърли и с нокти разсече хълбока на малкото. То изписка и жално повика майка си. Стадото чу зова и огромната слоница се втурна към него, но разстоянието беше твърде голямо — нямаше да успее навреме.
И в този момент на помощ на слончето се притече той…
Изведнъж земята затрепери под още по-тежки стъпки. От хълма се появи фигура, която хиените най-малко очакваха. Това беше стар носорог — могъщ и огромен. Кожата му бе покрита с белези, а рогът му блестеше остър като копие.
Той изскочи право в центъра на кръга и разпиля хиените като парцалени кукли. Разяреният гигант тропна с крак и една от хиените отхвръкна надалеч. Останалите, усетили заплахата, започнаха да се отдръпват и накрая, виейки, избягаха.
Слончето трепереше, но носорогът внимателно наведе глава, сякаш за да се увери, че е невредимо. А само миг по-късно майката пристигна и обгърна малкото с хобота си, тръбейки от радост.
Тя благодарно се протегна към носорога, а той само изфиряса и се отдалечи обратно към храстите — като невидим страж на саваната.
Оттогава в стадото се предаваше легендата: понякога съдбата изпраща помощ именно там, където най-малко я очакваш.
